Всички авторски права принадлежат на AriseandShine.org
Казвам се Дейвид Бърковиц и съм затворник от 1977 г. Осъден съм да излежавам шест последователни доживотни присъди. Криминалните ми деяния и последвалото наказателно дело са известни като „Убийствата на Синът на Сам“.
През 1987 г., след като бях прекарал 10 години в затвора, в студената ми и самотна затворническа килия, Бог преобърна живота ми. Ето моята история за надежда...
ЕДНО ИЗТЕРЗАНО ДЕТСТВО
Още от ранно детство животът ми беше изпълнен с мъки. Често получавах припадъци, при които се търкалях по пода. Понякога изведнъж мебелите около мен падаха. При тези атаки имах чувството, че нещо влиза в мен. Майка ми, която почина малко по-късно, не можеше да се справи с мен. Бях като диво животно, което рушеше всичко около себе си. Докато траеха припадъците ми, баща ми понякога трябваше да ме държи здраво на пода. |
В училище бях агресивен и недисциплиниран – спомням си как веднъж един учител ми се бе ядосал толкова много, че ме сграбчи яростно и ме изхвърли от класната стая.
Участвах и в много сбивания. Понякога просто започвах да крещя без причина. Училищното настоятелство застави родителите ми да започна терапия с детски психолог или в противен случай щяха да ме изключат от училище. Трябваше да посещавам психолог веднъж седмично в продължение на две години. Но срещите с психолози не промениха поведението ми.
През този период от живота си бях измъчван от пристъпи на тежка депресия. Изпадах в такава депресия, че се скривах под леглото и оставах там с часове. Заключвах се и в килера, където стоях в пълен мрак от сутрин докъм следобед. Нещо ме влечеше към тъмнината и ме подтикваше да се крия от хората.
УСЕЩАХ ПРИСТВИЕТО НА НЯКАКВА СИЛА
Понякога през нощта тази зла сила сякаш влизаше в мен и ме завладяваше желание да се измъкна от дома и да се скитам по тъмните улици. Обикалях квартала като бездомна котка, а след това се промъквах обратно вкъщи през аварийната пожарна стълба. Родителите ми не подозираха, че излизах нощем.
Притесняваха се за мен - плашех ги със странното си държание. Понякога минаваше цял ден, без да им проговоря. Оставах в стаята си и си говорех сам. Въпреки силната им любов към мен, не успяваха да намерят начин да се сближим. Много често просто не издържаха и плачеха за мен, защото виждаха, че нещо ужасно измъчва детето им.
БОРЕХ СЕ С МИСЛИ ЗА САМОУБИЙСТВО
В ума ми често нахлуваха мисли за самоубийство. Прекарвах дълго време, седейки на перваза на прозореца с крака, висящи извън него. Живеехме на шестия етаж на стара сграда. Когато баща ми ме видеше да правя това, започваше да ми се кара и да вика веднага да прибера краката си вътре.
Също така усещах неудържимо желание да застана на уличното платно пред движещите се коли или да се хвърля пред влака в метрото. Понякога тези пориви бяха толкова силни, че усещах как тялото ми започва да трепери. Спомням си как в тези моменти ми беше ужасно трудно да запазя разсъдъка си.
Нито аз, нито родителите ми знаехме какво да направим. Водеха ме да разговарям с еврейски свещеник, различни педагози и училищни съветници, но нищо не помагаше.
СМЪРТТА НА МАЙКА МИ
Когато бях на 14 години, майка ми се разболя от рак и само след няколко месеца почина. Нямах братя или сестри, така че с татко останахме сами. Той трябваше да работи по 10 часа на ден, 6 дни в седмицата. Прекарвахме много малко време заедно.
За мен майка ми беше главният източник на стабилност. С нейната липса обаче проблемите ми започнаха да стават още повече. Бях изпълнен с гняв от загубата й. Чувствах се безнадежден, а периодите ми на депресия ставаха все по-чести. Държах се още по-непокорно в училище и започнах да бягам от часовете.
И все пак баща ми се опитваше да ми помогне с каквото може. С негова помощ успях да завърша гимназия. В деня на завършването си постъпих в армията. Тъкмо бях навършил 18 години. Реших да се запиша в армията, за да се опитам някакси да започна нов живот и да избягам от проблемите си. Дори там ми беше трудно да се справям, но все пак успях да завърша 3-годишната си военна служба.
ПРОДЪЛЖАВАХ ДА БЪДА ПОД ВЛИЯНИЕ НА ЗЛАТА СИЛА
През 1974 г. се уволних от армията, за да продължа живота си като цивилен. Всичките ми стари приятели се бяха оженили или напуснали града. Така се озовах сам в Ню Йорк.
През 1975 г. на едно парти се запознах с няколко момчета, които, както разбрах по-късно, се занимаваха сериозно с окултизъм. Още от дете силно се впечатлявах от вещарството, сатанизма и всякакви окултни неща. Увличах се по филми на ужасите и филми за дявола - един от любимите ми беше „Бебето на Розмари“. Бях особено запленен от този филм.
Навърших 22 години и още усещах как някаква зла сила се опитваше да достигне до мен. Където и да отидех, винаги попадах на някакъв знак или символ, който ме насочваше към Сатана. Имах чувството, че нещо се опитваше да контролира живота ми. Започнах да чета Сатанинската библия от покойния Антон ЛаВей, основал Сатанинската църква в Сан Франциско през 1966 г. В началото донякъде невинно започнах да практикувам различни окултни ритуали и заклинания.
Напълно съм убеден, че нещо дяволско бе влязло в съзнанието ми. Връщайки се назад към миналото, виждам как постепенно бях въведен в много заблуждения. Тогава наистина не съзнавах, че всичко това ще ме доведе до много лоши неща. С течение на месеците, това, което беше порочно и зло, вече не ми изглеждаше такова. Бях тръгнал по един пагубен път, но не го съзнавах. А може би бях навлязъл в период, в който не ми пукаше и вече нищо нямаше значение за мен.
УЖАСЪТ ЗАПОЧВА
В крайна сметка прекрачих тази невидима граница, от която нямаше връщане назад. След години на психически терзания, поведенчески проблеми, дълбоки вътрешни борби и буен характер се превърнах в престъпник, който мислеше, че е роден да бъде такъв.
Връщайки се назад във времето, разбирам, че бях станал участник в един ужасен кошмар. Бих дал всичко да можех да променя нещата, който се случиха впоследствие. Шестима души загубиха живота си. Много други пострадаха от моята ръка и ще продължат да страдат цял живот. Толкова много съжалявам за това.
През 1978 г. ме осъдиха на 365 години затвор, което на практика означава да остана като заровен жив зад стени и железни решетки до края на дните си. Когато за първи път стъпих в системата на затвора, ме поставиха в изолация. След това ме изпратиха в психиатрична болница, тъй като бях обявен за временно невменяем. В крайна сметка преминах през няколко затвора включително и прословутия „Атика“.
За повечето затворници животът зад решетките е борба. Както се случва на такива места, преминах през доста проблеми, конфликти и сбивания в затвора. Едва не загубих живота си, когато един затворник преряза гърлото ми. И все пак през цялото това време – както осъзнах едва по-късно – Бог бе сложил Своите любящи ръце върху мен.
ЛЪЧ НАДЕЖДА
След 10 години в затвора, чувствайки се напълно отчаян и безнадежден, в една студена зимна нощ един затворник дойде при мен, докато се разхождах из двора на затвора. Запознахме се и започна да ми говори, че Исус Христос ме обича и иска да ми прости. Виждах, че има добри намерения, но въпреки това отхвърлих думите му с подигравка, тъй като не мислех, че Бог някога би ми простил или пък че би искал да има нещо общо с човек като мен.
И все пак този затворник продължи да се навърта около мен и в последствие станахме приятели. Името му беше Рик. Започнахме да се разхождахме заедно из двора. Всеки път малко по малко Рик споделяше за живота си и за това, което Исус бе направил за него. Той непрекъснато ми напомняше, че Христос е готов да прости на човек, независимо от простъпките му, ако този човек искрено поиска да се отвърне от греховете си и положи пълна вяра и доверие в Исус Христос. Разказваше ми какво означава саможертвата и смъртта Му на кръста заради нашите грехове.
Даде ми едно малко джобно издание на Новия завет (включващо Псалмите и Притчите) и ми каза, че мога да започна да чета от Псалмите. Послушах го. Всяка вечер четях от тях. И в този момент разбрах, че Господ бе започнал да разтапя студеното ми като камък сърце.
НАЧАЛО НА НОВ ЖИВОТ
Участвах и в много сбивания. Понякога просто започвах да крещя без причина. Училищното настоятелство застави родителите ми да започна терапия с детски психолог или в противен случай щяха да ме изключат от училище. Трябваше да посещавам психолог веднъж седмично в продължение на две години. Но срещите с психолози не промениха поведението ми.
През този период от живота си бях измъчван от пристъпи на тежка депресия. Изпадах в такава депресия, че се скривах под леглото и оставах там с часове. Заключвах се и в килера, където стоях в пълен мрак от сутрин докъм следобед. Нещо ме влечеше към тъмнината и ме подтикваше да се крия от хората.
УСЕЩАХ ПРИСТВИЕТО НА НЯКАКВА СИЛА
Понякога през нощта тази зла сила сякаш влизаше в мен и ме завладяваше желание да се измъкна от дома и да се скитам по тъмните улици. Обикалях квартала като бездомна котка, а след това се промъквах обратно вкъщи през аварийната пожарна стълба. Родителите ми не подозираха, че излизах нощем.
Притесняваха се за мен - плашех ги със странното си държание. Понякога минаваше цял ден, без да им проговоря. Оставах в стаята си и си говорех сам. Въпреки силната им любов към мен, не успяваха да намерят начин да се сближим. Много често просто не издържаха и плачеха за мен, защото виждаха, че нещо ужасно измъчва детето им.
БОРЕХ СЕ С МИСЛИ ЗА САМОУБИЙСТВО
В ума ми често нахлуваха мисли за самоубийство. Прекарвах дълго време, седейки на перваза на прозореца с крака, висящи извън него. Живеехме на шестия етаж на стара сграда. Когато баща ми ме видеше да правя това, започваше да ми се кара и да вика веднага да прибера краката си вътре.
Също така усещах неудържимо желание да застана на уличното платно пред движещите се коли или да се хвърля пред влака в метрото. Понякога тези пориви бяха толкова силни, че усещах как тялото ми започва да трепери. Спомням си как в тези моменти ми беше ужасно трудно да запазя разсъдъка си.
Нито аз, нито родителите ми знаехме какво да направим. Водеха ме да разговарям с еврейски свещеник, различни педагози и училищни съветници, но нищо не помагаше.
СМЪРТТА НА МАЙКА МИ
Когато бях на 14 години, майка ми се разболя от рак и само след няколко месеца почина. Нямах братя или сестри, така че с татко останахме сами. Той трябваше да работи по 10 часа на ден, 6 дни в седмицата. Прекарвахме много малко време заедно.
За мен майка ми беше главният източник на стабилност. С нейната липса обаче проблемите ми започнаха да стават още повече. Бях изпълнен с гняв от загубата й. Чувствах се безнадежден, а периодите ми на депресия ставаха все по-чести. Държах се още по-непокорно в училище и започнах да бягам от часовете.
И все пак баща ми се опитваше да ми помогне с каквото може. С негова помощ успях да завърша гимназия. В деня на завършването си постъпих в армията. Тъкмо бях навършил 18 години. Реших да се запиша в армията, за да се опитам някакси да започна нов живот и да избягам от проблемите си. Дори там ми беше трудно да се справям, но все пак успях да завърша 3-годишната си военна служба.
ПРОДЪЛЖАВАХ ДА БЪДА ПОД ВЛИЯНИЕ НА ЗЛАТА СИЛА
През 1974 г. се уволних от армията, за да продължа живота си като цивилен. Всичките ми стари приятели се бяха оженили или напуснали града. Така се озовах сам в Ню Йорк.
През 1975 г. на едно парти се запознах с няколко момчета, които, както разбрах по-късно, се занимаваха сериозно с окултизъм. Още от дете силно се впечатлявах от вещарството, сатанизма и всякакви окултни неща. Увличах се по филми на ужасите и филми за дявола - един от любимите ми беше „Бебето на Розмари“. Бях особено запленен от този филм.
Навърших 22 години и още усещах как някаква зла сила се опитваше да достигне до мен. Където и да отидех, винаги попадах на някакъв знак или символ, който ме насочваше към Сатана. Имах чувството, че нещо се опитваше да контролира живота ми. Започнах да чета Сатанинската библия от покойния Антон ЛаВей, основал Сатанинската църква в Сан Франциско през 1966 г. В началото донякъде невинно започнах да практикувам различни окултни ритуали и заклинания.
Напълно съм убеден, че нещо дяволско бе влязло в съзнанието ми. Връщайки се назад към миналото, виждам как постепенно бях въведен в много заблуждения. Тогава наистина не съзнавах, че всичко това ще ме доведе до много лоши неща. С течение на месеците, това, което беше порочно и зло, вече не ми изглеждаше такова. Бях тръгнал по един пагубен път, но не го съзнавах. А може би бях навлязъл в период, в който не ми пукаше и вече нищо нямаше значение за мен.
УЖАСЪТ ЗАПОЧВА
В крайна сметка прекрачих тази невидима граница, от която нямаше връщане назад. След години на психически терзания, поведенчески проблеми, дълбоки вътрешни борби и буен характер се превърнах в престъпник, който мислеше, че е роден да бъде такъв.
Връщайки се назад във времето, разбирам, че бях станал участник в един ужасен кошмар. Бих дал всичко да можех да променя нещата, който се случиха впоследствие. Шестима души загубиха живота си. Много други пострадаха от моята ръка и ще продължат да страдат цял живот. Толкова много съжалявам за това.
През 1978 г. ме осъдиха на 365 години затвор, което на практика означава да остана като заровен жив зад стени и железни решетки до края на дните си. Когато за първи път стъпих в системата на затвора, ме поставиха в изолация. След това ме изпратиха в психиатрична болница, тъй като бях обявен за временно невменяем. В крайна сметка преминах през няколко затвора включително и прословутия „Атика“.
За повечето затворници животът зад решетките е борба. Както се случва на такива места, преминах през доста проблеми, конфликти и сбивания в затвора. Едва не загубих живота си, когато един затворник преряза гърлото ми. И все пак през цялото това време – както осъзнах едва по-късно – Бог бе сложил Своите любящи ръце върху мен.
ЛЪЧ НАДЕЖДА
След 10 години в затвора, чувствайки се напълно отчаян и безнадежден, в една студена зимна нощ един затворник дойде при мен, докато се разхождах из двора на затвора. Запознахме се и започна да ми говори, че Исус Христос ме обича и иска да ми прости. Виждах, че има добри намерения, но въпреки това отхвърлих думите му с подигравка, тъй като не мислех, че Бог някога би ми простил или пък че би искал да има нещо общо с човек като мен.
И все пак този затворник продължи да се навърта около мен и в последствие станахме приятели. Името му беше Рик. Започнахме да се разхождахме заедно из двора. Всеки път малко по малко Рик споделяше за живота си и за това, което Исус бе направил за него. Той непрекъснато ми напомняше, че Христос е готов да прости на човек, независимо от простъпките му, ако този човек искрено поиска да се отвърне от греховете си и положи пълна вяра и доверие в Исус Христос. Разказваше ми какво означава саможертвата и смъртта Му на кръста заради нашите грехове.
Даде ми едно малко джобно издание на Новия завет (включващо Псалмите и Притчите) и ми каза, че мога да започна да чета от Псалмите. Послушах го. Всяка вечер четях от тях. И в този момент разбрах, че Господ бе започнал да разтапя студеното ми като камък сърце.
НАЧАЛО НА НОВ ЖИВОТ
Една вечер четях Псалм 34 и когато стигнах до стих 6-ти: “и този безпомощен човек викна към Господа и Той го чу, и го спаси от всичките му беди“ ...
В този момент, през 1987 г., започнах да изливам сърцето си пред Бог. Всичко сякаш едновременно започна да ме удря в лицето - вината от това, което бях направил, отвращението от това, в което се бях превърнал… Късно тази нощ в моята студена килия паднах на колене и се обърнах към Исус Христос |
Казах Му, че ми се повдига от злините, които бях сторил, че не искам повече да върша зло. Помолих Исус да ми прости за всичките ми грехове. Останах на колене дълго време, просейки помощ от Бог.
Когато станах, имах чувството, че тежката невидима верига около врата ми се бе скъсала. Бях облян от усещане за спокойствие. Не разбирах какво се случва. Но със сърцето си чувствах, че от този момент животът ми вече нямаше да бъде същият.
10 ГОДИНИ СВОБОДА
Минаха много години от този мой първи разговор с Господ. Толкова много хубави неща се случиха в живота ми оттогава. Исус Христос ми позволи да започна служение за споделяне на Добрата вест тук в затвора. Получих разрешение от Управлението на затвора да работя в „Затворническия блок за специални нужди“, където са настанени мъже с различни емоционални и психологически проблеми. Моля се с тях и заедно четем от Библиите си. Имам възможността да споделям с тях братската си любов и състрадание.
Работя като помощник на пастора към църквата ни в затвора. Също така служа на Бог, като пиша писма до други братя и сестри или до невярващи хора. Господ проправи път, така че да мога да споделям за вярата си с милиони хора чрез телевизионни програми като Inside Edition през 1993 г. и A & E Investigative Reporter през 1997 г. В тях разказвам какво Бог е направил в живота ми и предупреждавам други за опасностите свързани с окултизма.
Споделял съм личното си свидетелство в няколко християнски телевизионни програми като 700 Club през 1997 г., Coral Ridge Hour ( с д-р Джеймс Кенеди) и в Larry King Live през 1999 г. Изключително благодарен съм за всички тези възможности, въпреки че не чувствам, че съм ги заслужил.
И ЗА ТЕБ ИМА НАДЕЖДА
Един от любимите ми стихове от Библията е Римляни 10:13. Той гласи: „Защото всеки, който призове името на Господа, ще бъде спасен“. От този стих разбираме, че Бог няма любимци. Той не отхвърля никого, а приема всички, които Го призовават.
Знам, че Бог е Бог на милостта, който е готов да прощава. Той е съвършено способен да изгради отново и да излекува нашия наранен и разбит живот. Разбрах от Библията, че Исус Христос умря за нашите грехове. Въпреки че нямаше никакъв грях, Той зае нашето място на кръста. Той проля кръвта Си и с нея заплати напълно и изцяло наказанието, което Бог бе отредил за злите ни дела.
Библията също така казва: „Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“ (Римляни 3:23) И още: „Защото заплатата за греха е смърт; но Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.“ (Римляни 6:23)
Тези стихове ясно показват, че всеки е съгрешил. Да, някои като мен съгрешиха много повече от други. Но всички сме вършели грешни неща. Затова всички ние трябва да вземем решение и да признаем греховете си пред Бог и да съжалим за тях. Трябва да се отвърнем от греховния си живот, както и да повярваме, че Христос е Божият Син.
Трябва да повярваш, че Исус Христос умря и беше погребан, но на третия ден Той възкръсна с победа, защото смъртта не можеше да Го задържи. Помоли Христос да ти прости. Изповядай с устата си, че Той е Господар на живота ти - не се срамувай да го направиш. Отхвърлянето на Исус Христос и Неговото дело на кръста означава отхвърляне на Божия съвършен и единствен дар за спасение и вечен живот.
ТОВА Е ТВОЯТ ШАНС
Приятелю, това сега е твоят шанс да оправиш нещата с Бог. Библията казва: „Ако изповядаш с устата си, че Исус Христос е Господ, и ако повярваш в сърцето си, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще бъдеш спасен. Защото със сърцето си човек повярва и се оправдава, а с устата си прави изповед и се спасява.“ (Римляни 10:9-10) Така че повярвай със сърцето си, че тези думи от Библията са верни.
Моля те, помисли над думите ми. Умолявам те с цялото си сърце - повярвай в Христос точно сега. Утрешният ден не е гарантиран на никого.
Не споделям с теб това с цел да разкажа една интересна история. А защото ми се иска и ти да опиташ от добрината на Бог. Аз бях човек, който бе поклонник на дявола и убиец. Искам да ти покажа, че приемането на Исус Христос означава прошка, надежда и промяна.
Занимавах се с окултизъм и пострадах много сериозно. Превърнах се в жесток убиец и унищожих живота си, както и живота на други хора. Но открих, че Христос е моят отговор и моята надежда. Той разкъса веригите на душевния ми смут и депресия, които ме бяха обхванали като с окови. Днес обаче съм поставил живота си в Неговите ръце. Иска ми се да познавах Исус, преди да извърша престъпленията си, защото тогава те нямаше да се случат.
Бог да благослови всеки, който чете това съобщение!
С любов в Христа:
Дейвид Бърковиц
Когато станах, имах чувството, че тежката невидима верига около врата ми се бе скъсала. Бях облян от усещане за спокойствие. Не разбирах какво се случва. Но със сърцето си чувствах, че от този момент животът ми вече нямаше да бъде същият.
10 ГОДИНИ СВОБОДА
Минаха много години от този мой първи разговор с Господ. Толкова много хубави неща се случиха в живота ми оттогава. Исус Христос ми позволи да започна служение за споделяне на Добрата вест тук в затвора. Получих разрешение от Управлението на затвора да работя в „Затворническия блок за специални нужди“, където са настанени мъже с различни емоционални и психологически проблеми. Моля се с тях и заедно четем от Библиите си. Имам възможността да споделям с тях братската си любов и състрадание.
Работя като помощник на пастора към църквата ни в затвора. Също така служа на Бог, като пиша писма до други братя и сестри или до невярващи хора. Господ проправи път, така че да мога да споделям за вярата си с милиони хора чрез телевизионни програми като Inside Edition през 1993 г. и A & E Investigative Reporter през 1997 г. В тях разказвам какво Бог е направил в живота ми и предупреждавам други за опасностите свързани с окултизма.
Споделял съм личното си свидетелство в няколко християнски телевизионни програми като 700 Club през 1997 г., Coral Ridge Hour ( с д-р Джеймс Кенеди) и в Larry King Live през 1999 г. Изключително благодарен съм за всички тези възможности, въпреки че не чувствам, че съм ги заслужил.
И ЗА ТЕБ ИМА НАДЕЖДА
Един от любимите ми стихове от Библията е Римляни 10:13. Той гласи: „Защото всеки, който призове името на Господа, ще бъде спасен“. От този стих разбираме, че Бог няма любимци. Той не отхвърля никого, а приема всички, които Го призовават.
Знам, че Бог е Бог на милостта, който е готов да прощава. Той е съвършено способен да изгради отново и да излекува нашия наранен и разбит живот. Разбрах от Библията, че Исус Христос умря за нашите грехове. Въпреки че нямаше никакъв грях, Той зае нашето място на кръста. Той проля кръвта Си и с нея заплати напълно и изцяло наказанието, което Бог бе отредил за злите ни дела.
Библията също така казва: „Защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава.“ (Римляни 3:23) И още: „Защото заплатата за греха е смърт; но Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.“ (Римляни 6:23)
Тези стихове ясно показват, че всеки е съгрешил. Да, някои като мен съгрешиха много повече от други. Но всички сме вършели грешни неща. Затова всички ние трябва да вземем решение и да признаем греховете си пред Бог и да съжалим за тях. Трябва да се отвърнем от греховния си живот, както и да повярваме, че Христос е Божият Син.
Трябва да повярваш, че Исус Христос умря и беше погребан, но на третия ден Той възкръсна с победа, защото смъртта не можеше да Го задържи. Помоли Христос да ти прости. Изповядай с устата си, че Той е Господар на живота ти - не се срамувай да го направиш. Отхвърлянето на Исус Христос и Неговото дело на кръста означава отхвърляне на Божия съвършен и единствен дар за спасение и вечен живот.
ТОВА Е ТВОЯТ ШАНС
Приятелю, това сега е твоят шанс да оправиш нещата с Бог. Библията казва: „Ако изповядаш с устата си, че Исус Христос е Господ, и ако повярваш в сърцето си, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще бъдеш спасен. Защото със сърцето си човек повярва и се оправдава, а с устата си прави изповед и се спасява.“ (Римляни 10:9-10) Така че повярвай със сърцето си, че тези думи от Библията са верни.
Моля те, помисли над думите ми. Умолявам те с цялото си сърце - повярвай в Христос точно сега. Утрешният ден не е гарантиран на никого.
Не споделям с теб това с цел да разкажа една интересна история. А защото ми се иска и ти да опиташ от добрината на Бог. Аз бях човек, който бе поклонник на дявола и убиец. Искам да ти покажа, че приемането на Исус Христос означава прошка, надежда и промяна.
Занимавах се с окултизъм и пострадах много сериозно. Превърнах се в жесток убиец и унищожих живота си, както и живота на други хора. Но открих, че Христос е моят отговор и моята надежда. Той разкъса веригите на душевния ми смут и депресия, които ме бяха обхванали като с окови. Днес обаче съм поставил живота си в Неговите ръце. Иска ми се да познавах Исус, преди да извърша престъпленията си, защото тогава те нямаше да се случат.
Бог да благослови всеки, който чете това съобщение!
С любов в Христа:
Дейвид Бърковиц